“The approach team line”

Северната стена на скалната игла е висока 450-500 метра. Предлага красиво, трудно и ангажиращо катерене по невероятен релеф. На нея се намират едва 8 маршрута. Лявата част, тази която е и най-трудна и почти напълно отвесна разполага само с 3 линии. Там, на 19-ти януари, нашият екип добави още една.
Пет разхвърляни катерачни дни в рамките на месец и „The approach team line” (6c, A2+, 540м) стана факт върху северната стена на El Mocho. Катеренето беше накъсвано от опити за изкачване на Серо Торе и други игли, което налагаше фиксиране на парапети /280 метра/ по осъществените вече секции от стената. Най-трудните за прокарване въжета се намираха в основата – второ, трето и четвърто въже отнемаха между 3 и 6 часа – продължително тромаво изкуствено катерене, никога особено рисково, но технично и бавно. Преодоляхме система от напълно глухи цепки, която е барикадирала пътя и за други екипи към далеч по-добрите системи нагоре. Проявихме упоритост и бяхме възнаградени с втората половина на линията, която предлагаше невероятни форми и свободно катерене. Никога не сме си представяли, че ще се натъкнем на такива красиви и странни скални форми-цепки, тавани, странни образувания, скални халки, няколко плитки пещери с кристали… Катеренето върви по превъзходен гранит, на места едрозърнест.
Горди сме да добавим тази нова българска линия на една сериозна стена и да изпълним още една основна точка от проекта ни за тази експедиция!
Името на линията е препратка към трагичния за нас декември, в който бяхме мачкани от непрестанно лошото време, захождахме най-различни върхове и нищо никога не се получаваше, а прибирайки се в хостела, съдържателят се обръщаше към нас ето така:
– Тhe approach team is back! What did you approach this time?
И така нататък, и така нататък.
Линията се състои от 13 въжета, като 8-мо и 13 са общи със съседните Grey Yellow Arrow и Little Big Wall маршрути.
Категориите по въжета са:
1- 6a
2- 6c /А2/
3- 6c, A1+
4- A2+
5- A2
6- 6c
7- 6b
8- 6b+
9- A1+, 6b?
10- 4 кат.
11- 6a+
12- 6b
13- 5+
По цялата линия има 4 болта и 4 скални клина поставени на първите 4 въжета. Рапелните площадки са на болтове и клинове, получи се бърз, удобен и лесен за използване рапелен път.
Като цяло линията хич не е лесна за катерене, особено ако се опита свободно такова. Възможности за стабилно осигуряване в първата половина на маршрута липсват. Използването на birdbeak-ове/якори е задължително. Искахме да се получи “народна” линия, а тя стана…
Катерачи: Мартин Маровски, Виктор Варошкин
Необходим инвентар
– Doubles to #4, Doubles TCUs, Stoppers, 5-6 peckers

 

Поглед към площадката от силния надвес в началото на 5-то въже.

1

 

Осмо въже – винкел, част от Grey yellow arrow – съседна линия.

2

 

В ляво се вижда част от Aguja Medialuna – първото ни изкачване в Patagonia. На заден план Cerro Chalten.

3

 

Виктор навлиза в труден offwidth, част от девето въже.

4

 

Човече на гранитния хоризонт.

5

 

Марто по осмо въже.

6

 

Вижда се зле поставен френд – единствената възможност за осигуряване. Понякога и тя липсва.

7

 

Марто по феноменалните форми на горните системи от цепки. Струва му се трудно, но дава 6c, защото нищо не разбираме от цепки.

8

 

В началото на тавана на трето въже.

9

 

Горната третина на маршрута предлага невероятен гранит.

10

 

Марто on sight-ва 11-то въже под критичния поглед на Cerro Torre.

11

 

Поредни тавани по маршрута…

12

 

Марто ни селфинира.

13

 

Тук има сериозна причина Марто да остане незабелязан.

14

 

Flash на въже, което дни по-рано беше прокарано изкуствено.

15

 

На върха на El Mocho по премиерен български маршрут, отнел ни около 5 дни, разпиляни в рамките на цял месец.

16

 

Събуждане в базовия ни лагер на сутринта след успешното излизане на върха на El Mocho.

17

 

С тази линия приключват целите на експедицията в незабравимата долина на Cerro Torre.

18