„Маршрутът Ragni на Cerro Torre е толкова впечатляващ, че би трябвало да е мечта на всеки катерач.  По тази линия могат да се видят едни от най-зашеметяващите ледени формации на Земята.“

Така започва най-уважаваният катерачен гидовник в целия свят, отнасящ се за най-личния връх в областта Патагония, част от великите Анди, намиращ се в най-долната южна част на Латинска Америка. Там се намират едни от най-сериозните и непревземаеми скални формации в света. Зашеметяващи скално-ледени върхове с отвесни стени, достигащи до 1500 метра! Тук са и единствените по рода си снежно-ледени образувания, наподобяващи величествени, нереални и огромни причудливи гъби. Форми, които съзнанието няма как да възприеме.  Катеренето е нереално, част от един друг свят, принадлежащо на някоя друга планета. Природата е свирепа, върховете са обградени от системи на труднопроходими ледници, които пропадат във фьордите на южния Пасифик. Тази застрашителна топография е нескончаемо нападана от жестока метеорология – ветрове и бури, често достигащи над 200 км/ч.

Върхът Cerro Torre е короната на Патагонските Анди. Величието на тази скално-ледена игла респектира и най-добрите катерачи, стекли се от всички краища на Земята. Тук височината не е фактор, тук господства невероятно трудното и технично стенно катерене, замесено с вечно лошото време. Cerro Torre е висок „само“ 3102 м.н.в., но разполага с отвесни стени, достигащи над 1200 вертикални метра!

Българската експедиция „Опашката на дракона“ 2015-2016 стартира в началото на декември. Четири малки, сродни души, поставили си за цел 1-во българско изкачване на  големия  Cerro Torre. Амбициозна цел. Руслан Вакрилов, Григор Вътев, Виктор Варошкин и Мартин Маровски. Първоначалният визуален сблъсък с този титан е грандиозен. Оставя те безмълвен. Стоиш, наблюдаваш, мисълта не функционира, забила е с обработването на гледка, която излиза извън пропорциите на реалността.

След 1 месец на опити, моментно отчаяние и безсилие срещу намеренията на природата, в един 3-дневен прозорец от хубаво време, успяхме! На 4-ти януари стартирахме от El Chalten – местно градче, изходен пункт. След около 20 км. труден преход по ледници, изградихме бивак в основата на източната стена на Cerro Torre. 5-ти януари бе следващият ден със сериозно натоварване – тежко и технично изкачване към Col Standhardt – вратата за достигане на основата на западната стена. 8 – 9 часа трудно катерене и лавиране през ледници и цепки с положителна денивелация от над 2000 м. Към 13 часа изградихме нашия преден базов лагер на 200 метра под Col de Esperanza – стартът към вр. Cerro Torre. На 6-ти януари 2016 г. Около 5 часа сутринта стартирахме за финалната атака.  В рамките на 12 часа непрестанно, сложно и трудно ледено катерене, точно в 16.00 часа местно време, Виктор Варошкин и Мартин Маровски стъпиха на най-високата точка на вр. Cerro Torre.

    Cerro Torre е и български!

След още 2 дни се върнахме в El Chalten- 5 дни упорита борба. Всеки един миг си заслужаваше! Благодарим на всички, които повярваха в нас. Експедицията продължава по план. Наред е прокарването на нова българска премиерна линия по сателитна скална игла близо до Cerro Torre – El Mocho.

 

Поздрави на всички!

 

Екипът на българска експедиция „Опашката на дракона“ 2015-2016

 

Ето и снимките:

Величественият Серо Торе! По пътя към бивак  „Noruegos”. Базовия лагер под източната стена на Серо Торе

1

 

Залез.Поглед от бивака ни под „Col de Esperanca”. Началото на нашето същинско изкачване. Вижда се огряната западната стена на Торе Егер- по малкия брат на Серо Торе. Зад него е иглата „Bifida”и централно в дъното Cerro Polone.

2

 

„El Elmo”- невероятно струпване на причудливи снежноледени форми. Интересно катерене, като в лабиринт.. 200 метра по нагоре от Col de la Esperanza. Зад нас са „Adela Norte” и “Adela Central”

3

 

Марто по първите отвесни въжета по El Elmo. Трудно катерене по отвесен „Rime”-това са тези характерни само за Патагония снежноледени формирования от рехав, набит от вятъра, отвесен, често надвесен сняг. Осигуровките са за психика, но пък са нарядко :)

4

 

Към „Col de la Esperanza“-ледени полета до 60-70 градуса

5

 

Красиво. Две сериозни стени

6

 

Под El Elmo“ Палатката на испанците. Вижда се на заден план огромнaта ледена шапка „Hielo Continental“ Виждат се причудливите снежни гъби

7

 

Залез от западната страна на Серо Торе

8

 

Катерене от друга планета! Отвесни ледени тръби

30

 

Началото на Headwall-a. Отвесен 50 метров твърд лед

50

 

Виктор по Crux pitch-a. Надвесен „Rime“ без надеждно осигуряване по почти цялата си дължина!

72

 

По средата на микстовата секция. Трики катерене:)

79

 

Мартин по 50 метровия отвес в началото на Headwall-a

80

 

Виктор по последните метри на отвеса.

84

 

Марто излиза от пореден отвесен тунел. Няма подобно катерене никъде другаде по света!

85

 

Виктор в началото на последното въже- психария от най-висша класа

86

 

Пак там. Форми!!!

87

 

Невъзможна за описване красота!

88

 

50 метра преди върха. Трудното е свършило.

95

 

Вятърът е виновен за тези неземни форми :)

101

 

Серо Торе е български! Няма такова щастие. Все още не можем да повярваме, че се случи!

100

 

Радост!

102

 

Щастливи приятели…Зад нас е Cerro Fitz Roy

103

 

:)

104

 

 

Започваме слизането от върха

90

 

Някъде по пътя надолу

105

 

А залезите тук са величествени!

106