Намиращ се в непосредствена близост до Cerro Torre, El Mocho не прави мигновено впечатление. Начертахме една мислена линия, прорязваща северната стена и стреляхме. И много скоро след това разбрахме в какви шамари сме се набили. В първите 40 метра се натъкнахме на оставен инвентар, от който свръзки са се спасявали. Очаквали са, също като нас, да хванат тази съблазнителна (отдалеч) система от цепки и да минат по тънката лайсна през първата половина на стената. Само че, сещате се, ГРЕДА. Трябваше да се досетим. Искахме да направим премиера между линии с категория от А4 (носеща красноречивото име Little Big Wall) и 7а, А0 (Grey Yellow Arrow). Трябваше да се досетим, че такива ‘тесли’ тактично са пропуснали нашата наглед логична линия, имайки сериозни причини да го направят. Точно след първите 60 метра разбрахме защо. Системата от цепки беше напълно и непрестанно глуха, невъзможна за естествено осигуряване. Ако повече от половината челюсти на микрофренд или повече от 1/3 клюн на якора влязат някъде, това се счита за привилегирована опорна точка. И така още 100 метра. -Така и така сме тук, дай да пробваме. Второ въже (30м) ни отнема цял ден. Появяват се сериозни мотиви да бием тържествен отбой. Изчисляваме, че ако напредваме с подобни темпове, ще ни трябва един месец за да излезем от стената. А тя вече съвсем не ни изглежда толкова малка. Половин километър трудно превземаем отвесен гранит, по-голямa от Grand Capucin. A Grand Capucin никога не ни е изглеждал малък. 1200 метровата източна стена на Cerro Torre, неизбежно послужила ни като критерии за оценка на размерите на El Mocho, ни подведе. – Може пък нагоре да олекне, от базовия лагер наблюдаваме друга, далеч по-надеждна система от цепки, която решаваме, че ще опитаме да достигнем каквото и да ни коства. Пък каквото сабя покаже. Е, костваше ни много, но вече се намираме на около 100 метра денивелация под върха. А утре тръгваме към базовия лагер в опит за Single push до върха, тъй като парапетите за фиксиране се изчерпаха отдавна. Стискайте палци да я начертаем докрай. Коства ни много да стигнем до тази точка и май искаме да завърши по хубавия начин.

Северната стена на El Mocho с точката, до която сме стигнали.
1
Края на второ въже
3
Таванът в началото на трето
4
Селфинатор в действие
5
Невероятна система от цепки, нямаща нищо общо с глухите такива в първата четвъртина. 6-то въже
6
Поглед от базов лагер. Невероятен гранит. На заден план – Aguja De l’S.
7
Отвесен гранит
8
Втори Таван. Тук Марто записа за сега единственото падане по маршрута.
9
Трудните и неприемствени цепки в първата половина на стената.
10
11