
След толкова много години на тайни мечти, четене и слушане на геройски разкази от приятели за Серо Торе и Патагония, накрая съдбата ни стовари и нас тук. Бяхме се наплашили от приказки за прословутото страшно патагонско време. Време, отказвало и обезсърчавало редица топ катерачи. Време пълно със свирепи бури и ужасни пориви, достигащи над 200км/ч , които просто те отлепват и запокитват в нищото…
3 декември 2015.
Бусът на транспортната компания “Las Lengas” ни стоварва и нас в El Chalten. Четири скромни душички, Гришата е с опит тук /чак след 2 седмици разбираме, колко ценно e човек да се е сблъсквал с местния климат/, останалите сме патагонски новобранци. Времето е прекрасно, едвам се усеща полъхът на вятъра, небето е кристално синьо. Жега е, движим по тениски. Явно раздувката е била повечко в разказите на всички приятели и истории от катерачния елит, свързани с местната метеорология. Време, по-читаво и от най-готиното такова в нашите ни Алпи. Следващият ден отново прекрасен. Изстрелваме се към бивак “Noruegos”. Базата от източната страна на Cerro Torre, настроението е приповдигнато.
-май ще стане това Cerro Torre! – обнадеждени сме…
Не стана.
Това беше последният наистина хубав ден. Вече сме 20 дни в Патагония. Освен тези 2 първоначални дни, имахме и още 2 прозореца с добро време. Единият бе за ден и половина /използвахме го, да прехвърлим Кол Щандарт, за да достигнем основата на маршрута “Ragni” по Cerro Torre/. Другият прозорец беше от невероятен, кристален ден. Бе достатъчен да изкатерим Aguja de la Medialuna. Но само един ден. Вечерта отново снегове и ветрове /пресен сняг над 50см/.
Тъпчем в El Chalten по боулдъри и спортни маршрути, пазим форма.
20 декември 2015г.
Отваря се прогноза от 2 дни. Супер! Къде ще се ходи, трябва ни бърз достъп до някоя игла? Aguja Mermoz по “Hypermermoz” 650м., на западната стена и Aguja Guillaumet – североизточния ръб, 300м., по “Brenner-Moschioni” са нашите нови цели- преход в рамките на ден, на другия катерим и се прибираме вечерта. После по прогноза отново се прецаква времето. Перфектен план! Обнадеждени и надъхани се изстрелваме- Марто, Виктор, Рус и Панос /един интересен тип с не лоша колекция от алпийски подвизи, реализирани в стил “Solo”/ – първо едно такси за 20км, после 2-3 часа преход до лагер “Pietra Negra” в основата на нашите нови цели. Времето е кофти, но за утре го дават екстра!
Гришата не е с нас. Има здравословен проблем, който го вади извън строя и ще трябва да се прибира в България. Добре, че не е спешен проблем, но е достатъчен, за да не му позволи да продължи. Ще ни липсва, както неговият опит и възможностите му, така и превъзходното му готвене, а и тъкмо си напаснахме четирите криви характера Жалко!
Разбираме се Гришата да ни изпрати актуализирана прогноза рано сутринта по сателитния телефон.
21 декември 2015.
Рано сутринта е. Гришата е точен, ама прогнозата не е, променила се е. И то към зле – имаме хубаво време до около 14 часа, после застъпват на смяна обичайните луди ветрове. Времето се прецаква за пореден път. Нищо, ще стреляме, дано ни се размине!
Е не ни се размина. И двете свръзки се евакуираме от маршрутите си. Студ /около минус 5-8/, вятър, организиране на нови рапелни площадки. Вятърът си играе с рапелното въже, ще му се да го запокити и закачи някъде силно вдясно. Ние не му се даваме, закачили сме го по нас и му отпускаме по някой и друг метър аванта. Няма как да ни го отнеме. Слязохме…
Равносметката:
Две красиви линии, но недовършени. Дали ни е яд ли? Не ни е! Спасихме си кожите. И най важното- взехме да разчитаме планината, да се заслушваме в това, което ни казва. Тук, на 15 000 км от България, времето е шантаво. Самонадеяността ни се изпари и се замести с така нужната разсъдливост и търпение. Продължаваме да мечтаем за нашия Серо Торе, само че с мисъл. Чакаме си своя шанс…, а до тогава – Весели празници на всички приятели в България!
Григор лети на 24 декември за България.
П.П.
Вече вярваме на приказките на всички за дългото и прословуто лошо време в Патагония!
Цялата катерачна гилдия стои и чака в Шалтен, опити много, успешни изкачвания десетина на брой, предимно по по-къси игли. Щастливи сме, че и ние сме в това число с Aguja de la Medialuna! За протокола: ден след нас и Колин Хейли се върна от средата на Aguja Guillaumet. Чакаме…
23.12.2015 El Chalten,
Patagonia, Argentina.
Aguia Guillaumet, Brenner-Moschioni

На края на маршрута времето е прекрасно. 50 метра по-нагоре и 20 минути по-късно патагонските дяволи се стовариха върху главите ни.
Mermoz, Hypermermoz

Сутрешната светлина се е впила във върховете на групата Серо Торе. Нещо, което не се случваше със западната стена на Mermoz.