След толкова много години на тайни мечти, четене и слушане на геройски разкази от приятели за Серо Торе и Патагония, накрая съдбата ни стовари и нас тук. Бяхме се наплашили от приказки за прословутото страшно патагонско време. Време, отказвало и обезсърчавало редица топ катерачи. Време пълно със свирепи бури и ужасни пориви, достигащи над 200км/ч , които просто те отлепват и запокитват в нищото…
3 декември 2015.
Бусът на транспортната компания “Las Lengas” ни стоварва и нас в El Chalten. Четири скромни душички, Гришата е с опит тук /чак след 2 седмици разбираме, колко ценно e човек да се е сблъсквал с местния климат/, останалите сме патагонски новобранци. Времето е прекрасно, едвам се усеща полъхът на вятъра, небето е кристално синьо. Жега е, движим по тениски. Явно раздувката е била повечко в разказите на всички приятели и истории от катерачния елит, свързани с местната метеорология. Време, по-читаво и от най-готиното такова в нашите ни Алпи. Следващият ден отново прекрасен. Изстрелваме се към бивак “Noruegos”. Базата от източната страна на Cerro Torre, настроението е приповдигнато.
-май ще стане това Cerro Torre! – обнадеждени сме…
Не стана.
Това беше последният наистина хубав ден. Вече сме 20 дни в Патагония. Освен тези 2 първоначални дни, имахме и още 2 прозореца с добро време. Единият бе за ден и половина /използвахме го, да прехвърлим Кол Щандарт, за да достигнем основата на маршрута “Ragni” по Cerro Torre/. Другият прозорец беше от невероятен, кристален ден. Бе достатъчен да изкатерим Aguja de la Medialuna. Но само един ден. Вечерта отново снегове и ветрове /пресен сняг над 50см/.
Тъпчем в El Chalten по боулдъри и спортни маршрути, пазим форма.
20 декември 2015г.
Отваря се прогноза от 2 дни. Супер! Къде ще се ходи, трябва ни бърз достъп до някоя игла? Aguja Mermoz по “Hypermermoz” 650м., на западната стена и Aguja Guillaumet – североизточния ръб, 300м., по “Brenner-Moschioni” са нашите нови цели- преход в рамките на ден, на другия катерим и се прибираме вечерта. После по прогноза отново се прецаква времето. Перфектен план! Обнадеждени и надъхани се изстрелваме- Марто, Виктор, Рус и Панос /един интересен тип с не лоша колекция от алпийски подвизи, реализирани в стил “Solo”/ – първо едно такси за 20км, после 2-3 часа преход до лагер “Pietra Negra” в основата на нашите нови цели. Времето е кофти, но за утре го дават екстра!
Гришата не е с нас. Има здравословен проблем, който го вади извън строя и ще трябва да се прибира в България. Добре, че не е спешен проблем, но е достатъчен, за да не му позволи да продължи. Ще ни липсва, както неговият опит и възможностите му, така и превъзходното му готвене, а и тъкмо си напаснахме четирите криви характера Жалко!
Разбираме се Гришата да ни изпрати актуализирана прогноза рано сутринта по сателитния телефон.
21 декември 2015.
Рано сутринта е. Гришата е точен, ама прогнозата не е, променила се е. И то към зле – имаме хубаво време до около 14 часа, после застъпват на смяна обичайните луди ветрове. Времето се прецаква за пореден път. Нищо, ще стреляме, дано ни се размине!
Е не ни се размина. И двете свръзки се евакуираме от маршрутите си. Студ /около минус 5-8/, вятър, организиране на нови рапелни площадки. Вятърът си играе с рапелното въже, ще му се да го запокити и закачи някъде силно вдясно. Ние не му се даваме, закачили сме го по нас и му отпускаме по някой и друг метър аванта. Няма как да ни го отнеме. Слязохме…
Равносметката:
Две красиви линии, но недовършени. Дали ни е яд ли? Не ни е! Спасихме си кожите. И най важното- взехме да разчитаме планината, да се заслушваме в това, което ни казва. Тук, на 15 000 км от България, времето е шантаво. Самонадеяността ни се изпари и се замести с така нужната разсъдливост и търпение. Продължаваме да мечтаем за нашия Серо Торе, само че с мисъл. Чакаме си своя шанс…, а до тогава – Весели празници на всички приятели в България!
Григор лети на 24 декември за България.
П.П.
Вече вярваме на приказките на всички за дългото и прословуто лошо време в Патагония!
Цялата катерачна гилдия стои и чака в Шалтен, опити много, успешни изкачвания десетина на брой, предимно по по-къси игли. Щастливи сме, че и ние сме в това число с Aguja de la Medialuna! За протокола: ден след нас и Колин Хейли се върна от средата на Aguja Guillaumet. Чакаме…
23.12.2015 El Chalten,
Patagonia, Argentina.

Лагерът ни на Pietra Negra.

Aguia Guillaumet, Brenner-Moschioni

Панос захожда към началото на Brenner-Moschioni

Гранитът е прекрасен.

Макар да ни ограяват първите слънчеви лъчи цепките са обледенени, а ръцете безчувстени.

Комбинацията от едрозърнест гранит и обледенени цепки влияе зле на маникюра.

Малко преди пасажнто въже по маршрута Brenner-Moschioni

На края на маршрута времето е прекрасно. 50 метра по-нагоре и 20 минути по-късно патагонските дяволи се стовариха върху главите ни.

Mermoz, Hypermermoz

Сутрешната светлина се е впила във върховете на групата Серо Торе. Нещо, което не се случваше със западната стена на Mermoz.

Объркваме линията. Премиерно въже с категория от около 6b, изключително трудно за осигуряване.

Обедната светлина близва върха на западната стена на Mermoz. Втурваме се натам,но ни делят около 100 метра.

Бягаме по собствен вариант от трето въже, натекло с лед до невъзможност. Камина за котки. Нямахме котки.