13

Col Standhardt. Преломната точка на захода от нашия базов лагер под източна стена на Серо Торе към западната му такава. Получаваме сравнително обещаваща прогноза и тръгваме от Шалтен към базов лагер (около 20км). През нощта и на следващия ден се изсипва огромно количество нов сняг.
Ден втори. Подхождаме от изток – подветрената страна на масива на Cerro Torre, където зверските западни ветрове навяват опасни количества сняг. На моменти наклоните са 55 градусови. Единствената причина да продължим е усещането, че снегът е стабилен. Излизаме на премката и претърпяваме внезапен челен сблъсък с ветровете на Тихия океан, които се канализират в тясното пространство. Опитваме се да пуснем рапелите, но на моменти въжето отказва да падне надолу.
Все пак се спускаме в капана на Cerro Torre – запад. Продължаваме да се лутаме в жалката видимост към Col de Esperanza – началото на западната стена. Свършваме в снежна пещера в близост до Col-a, чийто вход запушваме, принудени от постоянните пориви на вятъра, които влизат с взлом. Подгизваме от конденза до степен, в която не можем да си позволим да продължим. Събуждаме се със затрупан вход. Снегът продължава. Съзнаваме, че ако не се върнем сега, капанът ще щракне и пътят ни обратно ще остане затворен. Заравяме храна и се разкарваме. В един кратък момент облаците разкриват западната стена на Cerro Torre. Оставаме ужасени от снежните формации по headwall-a. Във въздуха нереалистично висят 15-20 метрови тавани от rime / снежно-фирнова шапка на върховата пирамида/, захлупили отвесите под себе си. Даваме си сметка защо върхът отблъсна италиански, новозеландски и норвежки екипи преди нас. Откъсваме поглед от Серо Торе. Времето още не е настъпило. Търпение.
Затъваме в сняг до кръста. Опитваме се да бързаме. Първите лавини са въпрос на време. Катеренето към Col Standhardt от запад е малък, отвесен, компактен ад. Горе разбираме, че може би сме закъснели. Под нас няколко стотин метровите стръмни (40-55градуса) снежно-ледени склонове са навяти с почти непроходими количества сняг. Продължава да вали. Снаждаме въжетата и се спускаме един друг към безопасността на Noruegos – мястото на базовия ни лагер. Сриваме се в палатката. Сутрешните лъчи на красивото утро удрят пейзажа. Тътенът на първите лавини проехтява над ледника Torre Superior. Излизаме от палатката и пред нас се отцепва серак между Fitz Roy и Poincenot. Потъва с глух тътен в бездната надолу. Във въздуха разцъфват снежни облаци с височина от стотици метри.
Обзема ме краткото усещане, че тук нищо не принадлежи на хората.
DSC09592 DSC09641

DSC09632-2 DSC09662

DSC09671 DSC09744

DSC09723 DSC09712

DSC09706 DSC09747

DSC09751 DSC09760